Трите мухи

Имало едно време един търговец. Веднъж той решил да отиде за риба с един свой помощник.

— Днес времето е чудесно. Струва ми се, че ще наловим много риба — казал търговецът.

— Дано се сбъднат думите Ви, господарю — казал помощникът му и загребал с веслата.

Те влезли навътре в морето и хвърлили въдиците. За тяхно най-голямо учудване рибата така кълвяла, че нито за миг не можели да си отдъхнат. Един след друг на въдицата се хващали големи, червени шарани.

— Ако продължаваме да вадим толкова много риба, скоро ще претоварим лодката и ще я потопим — казал помощникът.

— Не се бой! Ще наловим още малко и ще се връщаме. Имаме толкова много риба, че ще можем да дадем и на съседите — отвърнал търговецът и продължил да хвърля въдицата. Но помощникът му се изморил и се отпуснал в дъното на лодката да си почине. Неусетно очите му се затворили и той заспал.

След малко търговецът погледнал към помощника си и забелязал, че е заспал, а около лицето му се въртят три мухи. Те влитали и излитали от носа на заспалия мъж.

— Сигурно му е много неприятно — си казал търговецът и замахал с ръка, за да прогони мухите. — Махайте се! Махайте се!

Мухите отлетели за малко, но скоро пак се върнали и отново се завъртели около носа на помощника му и търговецът по никакъв начин не можел да ги изгони.

След малко помощникът му изпъшкал, размърдал се и се събудил.

— Какво ти е? — запитал го търговецът.

— Странно! Бях заспал и сънувах чудноват сън. Наистина беше много странен. Искате ли да Ви го разкажа, господарю — казал помощникът и започнал да разказва. — В покрайнините на града има стар храм, нали?

— Да, има — потвърдил търговецът.

— Сънувах, че в този храм живеят три мухи. Те влизаха и излизаха от храма и накрая отлетяха някъде надалеч. Аз ги последвах. Те бяха сякаш целите от злато и блестяха ослепително. „Където и да отидат, ще ги последвам“ — мислех си аз насън и тръгнах след тях, но по пътя се събудих.

— Колко интересен сън, наистина — казал озадачен търговецът. Той престанал да лови риба и се замислил върху значението на съня.

„Мухите били три. И били златни. И влизали и излизали от храма. Мухите, които се въртяха около лицето на помощника ми също бяха три и влизаха и излизаха от носа му. Какво ли може да означава това? Сигурно е някакъв знак.“

Не след дълго търговецът се усмихнал доволно и се обърнал към помощника си:

— Искам да ти предложа нещо. Не би ли искал да ми отстъпиш съня си? Ако ми го продадеш, няма да съжаляваш. Ще спечелиш доста пари.

Помощникът му останал много учуден:

— Как така да Ви продам съня си? Нима може сън да се продава? А освен това вие нямате тук пари.

— Да нямам, но можем да направим следното. Давам ти всички уловени шарани, а ти ще ми отстъпиш съня си.

— Чудесно! — зарадвал се на това предложение помощникът. — Съгласен съм. Ще ги взема — казал той и загребал с всички сили към брега. Щом стигнали, помощникът казал:

— Господарю, аз отивам да продам шараните на търговеца на риба. Напълнил ги в кошницата и радостен тръгнал към търговеца на риба.

— Добре, добре, тръгвай! — кимнал му търговецът. — Аз имам малко работа и ще се забавя.

И се запътил към покрайнините на града. Сигурно се досещате, закъде бързал — към стария храм. Този храм бил изоставен отдавна и се рушал. Стените били порутени, тук-там имало дупки. Търговецът се заоглеждал и скоро забелязал, че около една от дупките се въртят мухи — излитат от нея и пак влизат вътре. Бръм — м-м… — една муха. Бръмм… — и още една. А ето я и другата. Да, наистина, мухите били три.

— Тези мухи са същите като в съня на помощника ми. И блестят като златни. Сякаш искат да ми кажат нещо. Ще ги хвана — търговецът държал в ръцете си сламена шапка и с нея успял да ги хване. После ги занесъл в къщи. Изведнъж те заблестели ослепително и се превърнали в три малки златни статуи на Буда.

Търговецът бил поразен:

— Не мога да повярвам на очите си. Това е чудо. Но те не трябва да останат тук, в къщата ми.

Търговецът им се поклонил, а малко по-късно подарил едната от статуите на манастира в своето село. За другата построил на един остров сред морето малък храм. Само последната оставил в къщата си и винаги се грижел пред нея да има свежи цветя. И всяка сутрин и вечер той отивал да се помоли пред нея.

От този момент нататък работите на търговеца тръгнали много успешно и не след дълго той ставал богат. И всички започнали да говорят за него като за „богаташа, който си купил сън“.