Ангел Каралийчев
Неблагодарната мечка

Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата — мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере.

— Какво правиш тука, Мецано? — попитал дърварят.

— Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш — ще ти дам каквото искаш.

— Как да ти помогна? — замислил се дърварят.

— Спусни ми една стълба в ямата — подсетила го мечката, — по нея да изляза.

— Абе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата — отвърнал дърварят и спуснал ритлата на колата в дълбоката яма.

Мечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън. Отървала кожата.

— Казвай — рекла тя на дърваря, — какво искаш да ти дам, задето ми спаси живота?

— Нищо не искам — отвърнал дърварят, — не е голяма работа, една ритла съм ти подал.

— Без нищо не може — рекла мечката. — Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната.

„Защо да не го взема?“, рекъл си дърварят, закрачил подир мечката и прибрал делвата. Като си тръгнал, мечката му поръчала:

— Този мед е само за тебе. Ти ще си го ядеш. Няма да даваш никому от него. Ако дадеш на жена си или на децата си, свършено е с тебе, ще те изям. Тъй да знаеш.

Нямало що. Насякъл селянинът дърва, натоварил колата, наместил най-отгоре делвата и се прибрал у дома. Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата, почнали да подскачат.

— Тате, какво ни носиш в делвата?

— Нищо няма — отвърнал дърварят, — делвата е празна.

И като разпрегнал воловете, внесъл делвата в зимника, потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда. Не щеш ли — децата го усетили и захванали да му се молят:

— Тате, дай и на нас от онуй нещо, дето си го скрил в зимника!

Селянинът си помислил тъй: „Не е хубаво аз да ям мед, а децата ми да се облизват. Ще им дам и те да хапнат, че каквото ще да става“.

Слязъл в зимника, изнесъл делвата и казал на децата:

— Ще ви дам да си хапнете мед, но по-напред излезте навън и погледнете дали някой не се навърта край къщата.

Децата излезли навън и скоро се върнали:

— Няма никой, тате, само маминият сукман се чернее под стряхата. (А то било мечката, която всичко видяла и всичко чула.)

Изяли децата меда. Облизали делвата. Бащата дигнал празната делва и я понесъл пак към зимника, но мечката го преварила и почнала да ръмжи:

— Е, дърварю, каква ни беше думата? По-скоро върви на реката да се изкъпеш!

— Защо? — попитал селянинът.

— Защото ще те изям!

Бре, ами сега! Селянинът изтръпнал от страх, но нямало що да стори: тръгнал към реката, а мечката — подире му. Върви селянинът и сълзи текат от очите му. Изневиделица насреща му изскочила лисицата.

— Защо плачеш? — попитала тя селянина.

Селянинът й разправил всичко от начало до край. Лисицата го изслушала внимателно и поклатила глава:

— От цялата история само едно нещо не мога да повярвам.

— Кое? — попитал дърварят.

— Не ми се вярва, че мечката може да ходи по стълба.

— Мога — изръмжала Баба Меца, — и по дърветата мога да се катеря, и по стълба мога да ходя.

— Аз, додето не видя с очите си, няма да повярвам.

— Тогава да вървим! — провикнала се мечката. — Аз ще ти покажа мога ли, или не мога.

— Къде да вървим?

— В гората.

Отишли тримата в гората и щом стигнали до вълчата яма, мечката извикала:

— Едно, две, три!

И се бухнала в ямата.

— Тичай по-скоро за ритлата! — извикала мечката на дърваря.

— Ти остави ритлата, ами донеси секирата, за да се разправиш по дърварски с тая неблагодарна мечка! — обадила се хитрата лисица. — И чуй какъв съвет ще ти дам: отсега нататък, видиш ли мечка стръвница, паднала в яма, да не й подаваш стълба!