Ленарт Нюблум
Здравословно и стимулиращо

Съвсем наскоро науката стигна до извода, че комиксите оказвали здравословно и стимулиращо въздействие върху подрастващото поколение.

А само до преди няколко години смятахме, че комиксите тласкат младежта към престъпления и изстъпления. Съвременните проучвания обаче отхвърлят подобни твърдения.

Тогава може би ще трябва да се откажем и от надеждата, че хубавите книги водят малчуганите по пътищата на красотата и добродетелта, пита един дядо от Шьовде.

Да, на децата трудно се влияе. Оня ден например в един от вечерните вестници някакъв читател споделя, че са необходими дванадесет години, за да се научи едно обикновено хлапе да си мие ръцете. За същото време, въздъхва читателят, можеш да научиш лъв да ходи по въже.

Това, което се смята за особена заслуга на комиксите, е, че те предоставят на децата богат речников фонд. При това въпросният речников фонд е не само богат, но и съвършено нов, ударен и пестелив. Вместо да каже за дадено лице, че е „потънало в сладостна дрямка“, художникът на комикса се задоволява само да напише З-З-З-З-З, а в редки случаи Зз-Зз-Зз-Зз-Зз.

Удар, пропуснал целта си, се изразява чрез „Свиш“. Попадението пък се бележи с „Буф“. Когато става дума за истински нокаут и жертвата рухва на земята, добрият комиксов шведски го обрисува с „Буф-Дан-Туп“ — сдържана й сбита проза, недостигната дори от Хемингуей в най-добрите му произведения.

В повечето от книгите си този лауреат на Нобелова награда се впуска в опити да опише звука на свистящ куршум, без обаче да се доближи до съвършеното комиксово „Пюй“. Падането във вода винаги е „Цоп“. „Г-р-р-рк“ е най-силният израз на гняв и неутолима жажда за кръв.

Освен тези интересни думи комиксовите производители прибягват и до символичен език, считан за толкова забележителен, че му се посвещават културно-научни статии. Ако например един комиксов герой спи и по някаква причина създателят на серията не иска да отбележи това със З-З-З, той рисува над главата му трион, насочен към дървесен дънер, и читателите от цял свят веднага се досещат за смисъла.

Но ако около главата на героя кръжат звезди и дребни комети, това означава, че току-що здравата са го фраснали. Толкова е просто. Огладнее ли комиксовият герой, художникът винаги го кара да си представя с копнеж храна, нарисувана в малко, пухкаво облаче. За отбелязване е, че във всички поредици от тоя род се повтаря все едно и също ястие — печено пиле.

Ще го видите още през веселите двайсет години на века по страниците на списание „Алерш“ — в серията „Дебелият и тънкият“, и никой досега не е дръзнал да го замени с кюфтета или мусака, да речем.

Лично аз нямам никакви възражения срещу рисуваните серии, но се опасявам, че нашите деца в края на краищата ще преминат напълно към употребата на този нов език. Оня ден например най-малкият ми син заяви, че бил написал приказка, а на листа хартия видях само: „З-З-З-З-З, Г-р-р-р-рк, Пюй, Буф, Буф-Дан-Туп, Цоп, Мммм“. Погледнах го въпросително.

— Една принцеса е заспала край поточе — обясни той. — Внезапно се появява зъл великан, който иска да я отвлече, един принц обаче вижда това и пуска в него стрела, но не улучва и двамата влизат в ръкопашен бой. Принцът, разбира се, побеждава и натиква великана в поточето…

— А „Мммм“ обозначава щастливият край?

— Да. После ще препиша всичко на чисто. Така само си набелязах съдържанието, за да не го забравя.

— С една дума, пълен синопсис^[1]?

— Именно.

Но пък аз съвсем не съм от онези, дето се усъмняват в науката, и затова казвам на децата си:

— Използувайте момента и четете комикси сега, докато са все още полезни.