Вера Ганчева
Към читателя

В своята упорита борба да завоюват по-обширни територии в културата на нашата планета малките народи понякога постигат задоволителна възможност да демонстрират постиженията си в областта на изкуството и изящната словесност. И все пак голяма част от тяхното ценно художествено минало и настояще остава прикрита в гъстата сянка на географската и езиковата откъснатост. В това отношение Швеция не прави никакво изключение и макар редица нейни писатели да са преведени в доста страни на света, други — може би не по-малко интересни и даровити — остават зад бариерата на регионалната и лингвистичната изолираност.

Един сборник като настоящия винаги обещава приятна среща с литературата на даден народ, а задачата на съставителя е толкова по-стимулираща (и в същото време по-трудна), когато става дума да се представят на българския читател почти неизвестни нему творци, да бъде въведен той в един кръг от специфични теми, образи, и символи, повечето от които несъмнено ще му се сторят чужди и необичайни, тъй като са извикани на живот от действителност, много по-различна от нашата.

И ако някой е живял досега с представата, че от съвременната шведска литература лъха на заснежена мистика и смолисти кедрови гори, че в нея се оглеждат езера, потопени в лунна светлина, край които препускат грациозни елени, то той безпрекословно ще се убеди в нейната несъстоятелност. Защото от предлаганите тук разкази личи искреният интерес на нейните представители към човека и неговите проблеми, тяхната основателна тревога от психическите травми и кризисни комплекси, породени от давещия темп и суетня в шведското т.нар. „общество на благосъстоянието“, и от дълбоката трагедия на индивида откъснат от останалите хора и от света, в който той живее безмерно самотен и прокуден дори от блажената Аркадия на мечтите.