Читателски коментари (за „Мацакурци “ от Асен Г. Христофоров)

Това книжле много приятно ме изненада. След като го прочетох се заинтересувах от самия автор и бях шокиран от съдбата му.

Наистина жалко е, че този всестранно развит човек е бил преследван и потенциалът му е бил задушван. Това е един незаслужено съсипан живот.

Хареса ми книжката! Не ми допадна само чувството на тъга и меланхолия, което предизвика в мен от началото до края, въпреки преплетеното тънкото чувство за хумор на автора.

notman, благодаря за разяснението относно моите чувства. Написах го, защото не очаквах този привкус като цяло от книгата.

Определено ще прочета и други книги от автора, но рЕзко ми се дочете криминална литература и трилърчета, та се насочих в друга посока :)

Мацакурци е името с което се назовават сами жителите на днешно Говедарци.

Асен Христофоров е принуден от обстоятелствата да напусне София и се мести да живее там, като си построява малка къща в планината над селото.

Описва самобитно и даровито местните шопи, както и множество случки, на които е бил свидетел през годините на доброволното си отшелничество в тоя самобитен край на родината ни.

Не е спестил почти нищо — добро или лошо, но естествено е внимавал да бъде в тон с новата власт. Все пак е арестуван за предполагаеми връзки с английски шпиони и антикомунистически изказвания по време на ВСВ, нищо че е един от основателите на ОФ. Провървява му и изкарва само половин година в Белене, а в последствие натискът върху него съвсем престава и му е позволено даже да пътува в чужбина. Но за съжаление, животът на този ерудиран и можещ човек е похабен безвъзвратно.

Книгата е интересна и си струва да се прочете. Основния акцент в нея освен перипетиите на автора е създаването на кооперативното стопанство.