Серия
Тюдорите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Boleyn Girl, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 56 гласа)

Есента на 1526

Ние се завърнахме в Лондон — по-точно в Гринич, — което беше любимото място на краля, но мрачното му настроение не го напусна. Той прекарваше много от времето си сред духовни лица и съветници; някои предположиха, че подготвя нова теологическа книга. Ала на мен, която прекарвах повечето нощи с него, ми бе известно, че се бореше с думите в свещеното писание, бореше се да узнае дали Бог повеляваше човек да се ожени за братовата си вдовица и по този начин да се грижи за нея; или волята Божия повеляваше да се отвърне от нея — защото да я гледаш и да я желаеш беше същото като да срамиш брата си. Господ обаче нямаше едно мнение по въпроса. Различните пасажи от Библията казваха различни неща. Бяха необходими един куп учени теолози, за да може да се определи кое правило трябва да се следва.

За мен беше очевидно, че мъжът е длъжен да се ожени за вдовицата на брат си, за да може братовите му деца да израснат в набожно семейство и да има грижовна жена, за която също да се грижи. Добре, че не ми хрумна да изказвам това си мнение на глас по време на вечерните съвети при Хенри. Идваха учени, които обсъждаха всичко това на гръцки и на латински, връщаха се към оригиналните писания, съветваха се с църковните наставници. Последното нещо, от което се нуждаеха, беше разумен съвет от една обикновена млада жена.

Аз не му помагах. Не можех да му помогна. Ана беше тази, която притежаваше необходимия ум, за да му помогне, и само за Ана бе възможно да обърне някой заплетен теологически въпрос в шега и да го разсмее, даже докато умуваше над него.

Те се разхождаха заедно из градината, тя го беше хванала под ръка, бяха свели глави близо един към друг, и изглеждаха като заговорници. Приличаха на любовници, но когато аз приближавах, чувах Ана да казва:

— Да, но свети Павел се изразява съвсем ясно по този въпрос, когато коментира…

А Хенри отговаряше:

— Смятате, че именно това има предвид? Винаги съм считал, че е ставало дума за друг пасаж.

Ние с Джордж ги следвахме като добродушни стари матрони и аз наблюдавах как Ана го смушкваше, за да наблегне на думите си или поклащаше глава в знак на несъгласие.

 

 

— Защо просто не каже на кралицата, че тя трябва да си върви? — попита Джордж направо. — Нито един европейски съд няма да му го забрани. Всеки знае, че той трябва да има син.

— Той обича да се смята за добър — обясних аз, загледана в главата на Ана, и долавяйки звънкия й смях. — Той не може да отхвърли жена си само защото е стара. Той иска да намери начин да докаже, че сам Господ му повелява да я напусне. Трябва му по-сериозно основание от собствените му желания.

— Боже мой, ако аз бях крал като него, щях да следвам желанията си и да не се грижа дали Господ ги одобрява или не — възкликна Джордж.

— Това е така, защото ти си един граблив, алчен Болейн. Но ние имаме пред себе си крал, който иска да постъпи както е редно. Той няма да направи и крачка, докато не се убеди, че Бог е на негова страна.

— И Ана му помага той да се убеди в това — отбеляза Джордж дяволито.

— Каква пазителка на чистата съвест — процедих аз злобно. — Всяка безсмъртна душа би била на сигурно място в нейните ръце.

 

 

Отново свикаха семеен съвет. От известно време очаквах да го сторят. Чичо беше наблюдавал Ана и мен тихо и напрегнато, откакто се бяхме върнали от замъка Лъдлоу. Това лято той беше с нас в кралския двор и забеляза, че кралят е неудържимо привлечен от Ана, независимо къде е и какво прави. В същото време виждаше как той, по силата на навика, ме викаше при себе си нощем. Чичо беше объркан от това странно желание на краля да има и двете ни. Той не беше сигурен в каква посока да тласнем Хенри, така че да извлечем най-голяма полза за рода Хауърд.

Джордж, Ана и аз се бяхме наредили пред широката маса в чичовата стая. Чичо ни седеше в другия й край, а майка ми се беше настанила на едно по-малко столче до него.

— Явно кралят желае Ана — започна чичо. — Но ако тя само замести Мери като нова фаворитка, то ние не сме напреднали особено. Дори сме по-зле от преди. Защото тя дори не е омъжена. Докато продължава всичко това, тя не може да е с никого другиго, а след като той приключи с нея, тя няма да струва нищо.

Аз погледнах към майка ми, за да видя дали тези разсъждения по повод по-голямата й дъщеря не са я развълнували по някакъв начин. Лицето й беше неумолимо. Ставаше въпрос за семейни дела, а не за чувства.

— Така че Ана ще трябва да се оттегли — заповяда чичо ми. — Разваляте играта на Мери. Тя му роди дъщеря и син, а в замяна не сме получили нищо освен няколко имения…

— Както и няколко титли — промърмори Джордж. — И още няколко служби…

— Така е. Не го отричам. И все пак, Ана отнема част от удоволствието му с Мери, което иначе тя можеше да му предостави в цялост.

— Той не изпитва удоволствие с Мери — каза Ана злостно. — Той просто е свикнал с нея. Това е нещо различно. Вие сте женен човек, чичо, и би трябвало да го знаете.

Чух как Джордж леко ахна. Чичо се усмихна на Ана и й показа своята хищна усмивка.

— Благодаря ви, мистрес Ана — отвърна той. — Вашето остроумие би било по на място, ако се намирахте още във Франция. Но след като в момента сте в Англия, бих желал да ви напомня, че от англичанките се очаква да изпълняват заповеди и да изглеждат доволни от това.

Ана се поклони и аз видях, че лицето й бе почервеняло от яд.

— Ще трябва да заминете за Хевър — отсече той.

Тя се стресна.

— Не отново! Какво съм направила?

— Вие сте излишната карта в тестето и не зная как да играя с вас — каза чичо с цинична откровеност.

— Ако ме оставите в двора, мога да накарам краля да ме обикне — обеща тя отчаяно. — Не ме пращайте отново в Хевър! Какво ме очаква там?

Той вдигна ръка.

— Няма да е завинаги — каза той. — Само за Коледа. Съвсем очевидно е, че Хенри е очарован от вас, но не разбирам с какво това ще ни бъде от полза. Не можете да си легнете с него, или поне докато сте все още девойка. Трябва да се омъжите, преди да се озовете в леглото му, а никой мъж с достатъчно ум в главата няма да ви вземе за жена, докато сте фаворитката на краля. Ще настане бъркотия.

Тя прехапа устни, замълча и се поклони леко.

— Благодарна съм ви — процеди тя през зъби. — Не виждам обаче как ще мога да помогна на семейството, ако за Коледа ме пратите сама в Хевър, далеч от кралския двор.

— По този начин ще те махнем от пътя му, за да не пречим на краля да изпълни намерението си. Веднага след като се разведе с Катерина, той ще се ожени за Мери. За Мери с нейните две прекрасни дечица. Една-единствена церемония ще му бъде достатъчна, за да се сдобие и с жена, и с наследник. А ти някак не се вписваш в плановете ни, Ана.

— Затова сте решили да ме заличите от картината? — попита тя. — За кого се имате сега? За Холбайн?

— Внимавайте с езика — намеси се строго майка ми.

— Ще ви намеря съпруг — обеща чичо. — Ако не в Англия, то във Франция. Само да стане кралица на Англия, Мери ще ви уреди и съпруг. Ще можете и вие да опитате късмета си.

Ноктите на Ана се впиха в стиснатите й длани.

— Няма тя да ми подарява съпруг! — закле се Ана. — Тя никога няма да стане кралица. Вече се е издигнала, колкото е по силите й. Тя е разтворила краката си, родила му е две деца, а него въпреки това не го е грижа за нея. Той я харесваше повече, докато я ухажваше. Не виждате ли, че той е ловец? Ловците обичат гонките. Когато Мери падна в ръцете му, играта приключи и Господ знае, че никога не е имало по-лесна плячка. Той вече е свикнал с нея и тя е за него повече жена, отколкото любовница — само че жена без чест, жена, която не уважава.

Тя беше казала точно онова, което не трябваше. Чичо се усмихна.

— За него тя е повече жена? О, надявам се да е така. Следователно, смятам да си починем от вас и да видим как ще се справи Мери във ваше отсъствие. Вие станахте съперница на Мери, а тя е нашата фаворитка.

Аз се поклоних и се усмихнах на Ана от мило по-мило.

— Аз съм фаворитката — повторих. — А тя трябва да изчезне.