Тръпки ме побиват винаги, когато четя този разказ. Ужасът на войната, риболовът, разстрелът, пърженето на риба, войниците, перфектният френски на прусака са толкова разтърсващо делнично описани. „Двамя приятели“ е разказ, който трайно се е отпечатал в главата ми. Жал ми е за двамата французи, жал ми е за уловената и пържена жива риба, жал ми е дори за войниците — прусаци, които са принудени да изпълняват чужда воля. От целия разказ лъха на обреченост. Спокойната картина на природата само подчертава това. Трябва да сме благодарни, че живеем в мирни времена, но събитията в Украйна, Палестина, Израел ни карат да ценим още повече мира. Но той не е даденост. За него трябва да правим усилия постоянно. Гледам Добрич окъпан в светлина и спокойствие, есенен Добрич. Мирът и спокойствието са безценно богатство — това са показатели за обществено здраве.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.