Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2011 г.)

Източник: http://www.slovo.bg

 

Издание:

Писатели от Уелс

Антология на сп. „Пламък“

 

Списание „Пламък“, брой 3–4, 01.03.2002

 

This issue of PLAMAK, devoted to the contemporary literature of Wales, is published with the assistance of The arts Council of Wales — Cardiff and The British Council — Sofia. We would like to express our best thanks!

История

  1. — Добавяне

Нейде далече, далече, слънцето неспирно огряваше изящните аркади, мраморните дворове и фонтаните с бликаща музика в Мадраса, прочутата академия на султан Хасан в Кайро. Преди повече от век Багдад бе паднал под набезите на монголските орди и сега Кайро бе столицата на мюсюлманския свят. Сградата на академията Мадраса бе още незавършена, но сърцето й, високата централна зала, се открояваше със строгото си величие и красота. Покривът се извисяваше към небесната шир, сякаш опираше в безкрая, високо над групите студенти, улеми, скупчени около своите учители. Подбраните бъдещи учени постъпваха тук като деца и прекарваха цялата си младост в изучаването на Свещения Коран и неговите традиции, наизустяваха Корана и сложните закони на Fiqh. И чак след дълги години на всеотдайно учение щяха да придобият квалификация на мисионери, готови да бъдат разпратени по всички кътчета на мюсюлманския свят, че и отвъд него.

 

 

И така, младият студент Салах Ибн ал Хатиб бе достигнал до важна фаза в своето обучение. Вече десет години, още от седемгодишно момче, той слушаше и изучаваше Закона на Пророка, както го описваше свещения Коран. Беше възпитан в нуждата от рационално разбиране на вселената, създадена по божествената воля на Аллаха, беше възпитан в необходимостта човекът да открие и създаде справедлива социална система в съзвучие с божествената воля, в необходимостта от забрани, които да възпират алчните импулси и светските желания, и вярваше във величието на Вечната Мъдрост, в сравнение с нищожеството и несъстоятелността на земното човешко съществуване. Салах не си спомняше и миг, в който да не е чувал как мукри чете на висок глас от Корана, миг, в който да не е бил завладяван от неговите свещени истини. Беше изчел Свещената книга шест пъти от кора до кора: сто и двайсет хиляди думи, сто и четирийсет sura, и шест хиляди aya. Славата на Мадраса почиваше на наизустяването на текстовете и някои мукри бяха натрупали почит и богатство само благодарение на красивите си гласове и умението красноречиво да рецитират свещените мъдрости на Корана. А Салах, с хилядократно повторение, изречение по изречение, параграф по параграф, бе превърнал Свещената книга в неразделна част от себе си. Тя го оплиташе във фината си паяжина, превръщайки го в пищен гоблен, който изобразява всяко кътче от вселената. Почти всичко, което Салах знаеше за своите състуденти и за живота отвъд високите зидове на Мадраса, бе научил от словата на учителите си. Салах се надяваше, че краят на дългото му обучение ще даде отговор на някои от вечните въпроси за произхода и съдбата на човечеството, за връзката на човек и Свещения Ред, за волята на Всемилостивия.

 

 

Да, тук, сред покоя на белия мрамор и свежата зеленина, сред ромона от падаща вода и искрящия слънчев лазур Салах Ибн ал Хатиб се подготвяше да се впусне в свещеното приключение на своя първи Хадж, поклонението на светите места в Мека, родното място на Пророка, преди да се завърне обратно в Мадраса и довърши обучението си. Ала печална вест се приближаваше към него… Печална, но за Салах тя бе ужасна.

 

 

 

Салах, казваха, приличал на своя на богат и могъщ баща. Той бе як, строен и притежаваше, говореха хората, силата на тригодишна камила. Челото му бе високо и изпъкнало под палави черни кучири. Фин нос с аристократична гърбица разделяше окръглените черни очи, с далечен отблясък на светлокафяво. Кожата му бе необикновено светла, а когато се разгневеше или се бореше да разреши труден теологически въпрос, по лявото му слепоочие се появяваше синя пулсираща вена. Устата му бе малка и по краищата й се криеше иронична усмивка, която сякаш поставяше под въпрос мъдрите мисли на неговите преподаватели. В тази усмивка обаче нямаше никаква маска на цинизъм. Походката му, както повеляваше вековната традиция на Мадраса, бе плавна и гъвкава, но провикнеше ли се някой подире му, вместо да погледне през рамо, той тутакси спираше и се извръщаше назад. Салах Ибн ал Хатиб беше млад, изпълнен с жизненост и амбиция, с надеждата да стане мисионер или поне библиотекар в академията.

 

 

Ала точно сега, когато сърцето му пулсираше единствено с мисълта за предстоящото поклонничество, чичо му пристигна в Мадраса със скръбната новина.

 

 

— Много ли е зле?

— Много — отвърна чичото Ахмад ал Хатиб, и двамата заедно прекосиха мраморните градини и изящно изработените аркади на Мадраса, преминаха през малката ракитова вратичка, вградена в голямата порта и се озоваха сред кипящото гъмжило и грохота на Кайро.

Край