Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2011 г.)

Източник: http://www.slovo.bg

 

Издание:

Писатели от Уелс

Антология на сп. „Пламък“

 

Списание „Пламък“, брой 3–4, 01.03.2002

 

This issue of PLAMAK, devoted to the contemporary literature of Wales, is published with the assistance of The arts Council of Wales — Cardiff and The British Council — Sofia. We would like to express our best thanks!

История

  1. — Добавяне

Първото правило — успокой съпругите,

ако си представена на офис парти

като златната надежда. С неопетнено сърце,

знаеш цената на младежката си външност.

Някой коментира прекрасния ти гръб.

Говори с жените, избягвай мъжете.

 

На работа се държат с теб като с един от тях,

така че скоро разговорите с жените ти омръзват —

доверяват ти за болките в гърба на този съпруг

или за язвата на онзи. Искрено се надяват

никога да нямаш деца… за да не развалят

        външността ти.

И знаеше ли, че Дейвид има слабо сърце?

 

Отиваш на служебните купони с разтуптяно сърце,

започваш връзка с някого от мъжете.

Фактът, че изглеждаш твърде добре,

не убягва на наблюдателните съпруги,

които кисело те изучават с поглед. Стискаш палци

и се надяваш,

                че зад гърба ти никой не е говорил.

 

Кратко пътешествие до тоалетната. А на връщане

за поверителен разговор една от тях те причаква.

Колебае се, после изразява надеждата,

че няма да се обидиш, но нали мъжете са си мъже

и младо момиче като теб с така впечатляваща

        външност…

Чула отвратителни слухове за теб сред съпругите.

 

Знаела, че си невинна, но пък съпругите

от начина, по който изглежда,

        погрешно си въобразяват…

В пристъп на ярост решаваш, че няма

        да си го върне обратно,

без значение от натиска, упражнен от жените.

Те не разбират… Ще се присъединиш към мъжете

само защото имат властта над любовните връзки.

 

Поставяш пред него въпроса, че живееш с надеждата.

Той те уверява, че си красива, но че видът

не е всичко. Казал е на мъжете,

които се подхилват и си намигат.

        Така че ето те отново

във центъра — цяла, но със сърце разбито.

Сключваш мир със съпругите търпеливи.

 

Не се отчайвай от многозначителните погледи.

Вземи се в ръце, промени сърцето си:

остави мъжете, започни да спиш с жените им.

Край