Елементарничко. Преписвано от Джейн Остин и пак е зле.
Слабо, много слабо. Сюжетът следва плътно действието в „Гордост и предразсъдъци“ и читателят постоянно се захранва с цитати от оригинала, в случай, че е идиот и пропусне да забележи очевадния паралел между двете произведения. Измислен край, някакви необяснени халюцинации на героинята за мистър Дарси … Първа (и за дълго последна) моя среща с чиклит жанра.
Прочети „Бриджит Джоунс“ 1 и 2 — по-забавни са от филмите и също са вдъхновени от „Гордост и предразсъдъци“, макар да нямат нищо общо като сюжет!;)
Толкова ли е слаба книгата?…заради коментарите се замислям дали да не я прочета,пък и обожавам ’’Гордост и предразсъдаци’’а до един от горните коментари:Не се отказваите от стилът чиклит защото е много забавен,а и не може да бъде съдено само по една книга….прочетете която и да е от книгите на Софи Кинсела публикувани тук и веднага ще си промените мнението. :))))
Александра Потър е една от любимите ми съвременни автори и тази и книга е изключителна, забавна и доставя удоволствие на читателя.
Достатъчно добро за чиклит — леко и увлекателно, по-приятно от прекалено захаросаните истории на Софи Кинсела.
А цитатите по Джейн Остин едва ли могат да се броят за „преписвано“, според мен. Заиграването с тях е умишлено и доста успешно.
Наскоро прочетох и оригинала „Гордост и Предразсъдъци“ на Джейн Остин и не по лошата според мен „Без Гордост и предразсъдъци“.И двете книги са уникални по себе си.Историите са както увлекателни така и подтикват към разамисъл относно непроменящата се във времето сила на чуствата и даже и на любовта…
Шегувате се! Въобще няма никаква база за сравнение. Едното е шедьовър, другото- боза.
На мен пък много ми хареса! Наистина няма база за сравнение с „Гордост и предразсъдъци“, има доста измислици, но е увлекателна и те кара да вярваш, че всичко е възможно на този свят!
Книгата е много добра! Интересна и увлекателна, както и останалите книги на Александра Потър. Съжалявам, че се подведох от отрицателните коментари и я прочетох чак сега.
Става ,доколкото помня.
Първата половина умрях от скука. Тези елементарни и предвидими повторения на сюжета на „Гордост и предразсъдъци“ , както и наивните видения ме дразнеха и за малко да се откажа да чета, но във втората половина на книгата най-накрая бях възнаградена за ината си. Много ми харесаха разсъжденията за фантазията и реалността в живота и любовта и дори бих ги нарекла- поучителни.
Не ми хареса:
1. Името Спайк. Авторката можеше да измисли и по-хубаво име
2. Това, че господин Дарси прави неща, които е невъзможно да прави с една дама, като да я извежда на среднощни разходки
3. Простотията на героинята понякога ми идваше в повече
4. Начинът, по който всичко между главните герои се оправи. Авторката можеше да напише за героинята си един приличен монолог, да се види поне, че става въпрос за чувства, а не за нещо друго
Хареса ми:
1. Идеята за избора на реалността пред фантазията като по-доброто
2. Заключението, че има и по-добро от идеалното, което силно се надценява. Винаги съм смятала, че героят на Джейн Остин е надценен. Да, той е мъж-мечта, ако съдим по обноските му, външния му вид и т.н. Но авторката има и други герои, които заслужават внимание.
Преди години това беше първата книга в чиклит, която прочетох. Спомням си, че ме впечатли, още повече, че е написана със сюжета на „Гордост и предразсъдъци“. Няма място за сравнение, най-малко епохите са различни. Но ми беше интересно точно за това. Според мен е хубаво да се прочете, но да имаш и нагласата за историята в съвременни условия.
На мен също много ми харесва тази книга. Беше ми много забавна и въпреки , че я четох преди време още я помня. Даже като видях , че я има в читанка се замислих дали да не я повторя. Много интересна книга.
Забавно четиво.
Завърших книгата от инат, че съм я започнала. Не че е лоша ( щом е издадена), просто не е моето четиво. Въпреки това си има и своите поуки.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.