Кена упанишада

Първа част

1. Кой подбужда и насочва мисълта, за да се движи? От кого идва първичния дъх [прана]? От кого е дадена речта, с която се говори? От кой бог са зрението и слуха?

2. Мъдрите изоставят слушането на слуха, мисленето на мисълта, говоренето на говора, дишането на дъха, гледането на зрението и стават безсмъртни, когато напуснат този свят.

3. В Това не може да влезе зрението, не може да влезе говорът, не може да влезе мисълта; ние не го познаваме и не знаем как може да бъде поучавано за него. То е различно и от познаваемото,и от непознаваемото. Това сме слушали от древните, които са ни казали за него.

4. Не онова, което е казано с говора, а това, благодарение на което се говори — знай, че тъкмо това е Брахма [върховната същност], а не онова, което се почита тук.

5. Не онова, което се мисли с мисълта, а това, благодарение на което се мисли — знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.

6. Не онова, което се вижда с окото, а това, благодарение на което окото вижда — знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.

7. Не онова, което се чува с ухото, а това, благодарение на което ухото чува — знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.

8. Не онова, което се диша с дъха, а това, благодарение на което дъхът диша — знай, че тъкмо това е Брахма, а не онова, което се почита тук.

Втора част

1. Ако мислиш, че добре познаваш облика на Брахма, то ти всъщност го познаваш лошо — това [се отнася] и за теб и за боговете; а ако разсъждаваш за това, ще те смятам за познаващ.

2. Аз не смятам, че го познавам добре, но и не зная, че не зная. Този от нас, който знае това, той го знае, но също така и не знае, че не знае.

3. Който не разбира, той разбира, който разбира, той не знае; това не се познава от тези, които познават; то се познава от тези, които не познават.

4. Ако е познат с правилен разум, той наистина е познат, защото се добива безсмъртие. Чрез атма [аза] се добива сила, чрез познанието се добива безсмъртие.

5. Ако тук [в този свят] го познават, то истината е налице; ако не го познават, изгубват много. Мъдреците, мислейки за съществата, си отиват от този свят и стават безсмъртни.

Трета част

1. Брахма победи заради [в полза на] боговете, боговете се радваха на победата на Брахма. Те мислеха: „Това [всъщност] е наша победа, [всъщност] това е наше величие.“

2. Той знаеше това. Той се появи пред тях. Те не го познаха [и питаха]: „Кой е този дух?“

3. Те казаха на огъня [Агни]: „Разбери кой е този дух, Джатаведа.“ [Агни отговори]: „Добре.“

4. Той [Агни] отиде при него. [Брахма] го попита: „Кой си ти?“ — „Аз съм огънят, наистина,“ — отвърна Агни — „аз съм Джатаведа.“

5. „Каква сила имаш?“ Агни отвърна — „Мога да изгоря всичко на земята.“

6. Брахма сложи пред него стрък трева: „Изгори го.“ Огънят се приближи бързо към него, но не можа да го изгори. Тогава се върна [при другите] и каза: „Не можах да разбера кой е този дух.“

7. После те казаха на вятъра [Ваю]: „Ветре, разбери кой е този дух.“ — „Добре.“

8. Вятърът отиде при него. Брахма го попита: „Кой си ти?“ — „Аз съм вятърът, наистина.“ — отвърна Ваю — „аз съм Матаришван.“

9. „Каква сила имаш?“ Ваю отвърна: „Мога да преместя всичко, което е на земята.“

10. Брахма постави пред него стрък трева: „Премести го.“ Вятърът се приближи бързо към него, но не можа да го премести. Тогава се върна и каза: „Не можах да разбера кой е този дух.“

11. Тогава казаха на Индра: „Разбери кой е този дух, Магхаван.“ — „Добре.“ Той тръгна към него, но [Брахма] се скри.

12. Той [Индра] наистина срещна тук жена, прекрасната Ума, дъщерята на Химават и я попита: „Кой е този дух?“

Четвърта част

1. „Това наистина е Брахма.“ — каза тя. — „Наистина, победата на Брахма е вашето величие.“ Чак тогава той разбра, че това е Брахма.

2. Поради това тези богове — Агни, Ваю и Индра, са някакси по-силни от другите богове, защото те са били най-близки с него и първи са разбрали, че това е Брахма.

3. Поради това Индра е някакси по-силен от другите богове, защото той е бил най-близко до него и пръв е разбрал, че това е Брахма.

4. Това е поучението — това, което свети като мълния или проблясва, това е поучението за боговете.

5. А сега за атма [аза]. Това е, към което като че ли тръгва умът, чрез него се помни, това е въображението.

6. Наричат го най-желано, казват, че трябва да се почита като най-желано. Всички същества се стремят към този, който знае това.

7. „Кажете ми упанишада.“ — „Беше ти казана упанишада, казахме ти упанишада за Брахма.“

8. Неговата опора са отшелничеството [тапас], самовъздържането[дама] и действието [карма]. Ведите са неговите [телесни] части, а истината — неговото обиталище.

9. Който наистина знае това, накрая побеждава злото [греха] и се поддържа от висшия небесен свят, поддържа се!

Така завършва Кена упанишада