Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция
NomaD (2011)
Източник
Литературен клуб

Публикация в кн. „Рисунките на вятъра“, Михаел Крюгер, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2007 г.

История

  1. — Добавяне

1

Нито яйца, нито опъната кожа.

Има само една глава, и два крака,

всеки с по четири ровещи пръста,

докосвали туф, базалтна лава

и сажди,

крепящи едно тяло,

което изглежда завинаги изгубено.

2

Додо, дуду, Дидус инептус, дронте

птицата е намерила убежище

под един стъклен похлупак

в музея Зенкенберг.

Това, което виждаме,

може и да е истината:

сив прашен пух,

разтреперва се при всеки удар на сърцето.

3

Когато се отдалечим достатъчно назад,

границата се прокъсва:

птичи викове оттук нататък,

и след огъня

тих човешки глас,

както вятърът искаше:

решението е твое.

4

Следващите векове

ни принадлежаха: седяхме търпеливо

под прашния стъклен похлупак,

препарирани, голи, глава и крак,

посока и постигане.

Онова, което открихме, изчезна —

както и плановете на цялото.

А ние бяхме открили много.

5

Като писмена,

които сами се изтриват;

като тъмно движение

под нощно небе;

като последния ден над водата.

От 1620 г. насам повече никой

не е виждал тази птица.

6

Град на слънцето и тридесет години война,

За трикратния живот на хората,

проблеми на изхранването.

Дронте е принудена от историята

да замълчи, не можеше

да лети. Само името й

било спасено от времето и смъртта,

нейните бъдещи врагове,

и една глава и два крака.

7

(В Берлин някъде висяла

една картина на птицата,

за която никой не си спомня;

в няколко стари описания

се споменава горчивото й месо.)

8

Измерено морето,

пространството изчерпано,

копнежът износен

от безогледно познание.

Боговете се появиха

и се отдръпнаха

завинаги.

9

Дронте е птицата на любовта,

измисля си тяло

и мощни криле,

и ето вече е на раменете ми

и говори.

10

Ние не знаем,

какво наистина ни принадлежи.

Плясък на криле, една рисунка

от натура в старинна книга.

Една дума,

заключена в камък.

И камъкът — в червения глинен слой

под прахта.

11

Тази птица пази спомена

жив, тя вижда

това, което ние вече не виждаме,

обвита в очакване,

което се сбъдва само веднъж.

12

Цялото пространство

говори за нея.

И в това е тайната.

Край