Читателски коментари (за „Напор към дълбочина “ от Патрик Зюскинд)

Страхотен разказ за чуждото мнение и пагубното му влияние.

От години заобикалям „Парфюмът“, не толкова поради предубеждение към прекалено много и все положителни отзиви от различни познати за книгата, колкото към липсата на нагласа за подобен роман. Гледах филма съсвем случайно и никак не ми хареса, но това не е критерий да отхвърля напълно книгата, до снощи… Попаднах на този разказ в раздела „Случайна творба“ и реших да го прочета — достатъчно кратък, за да не губя време преди сън и все пак от „обещаващ“ автор. Към горния коментар бих добавила: Разказът е пропит с остра, но добре прикрита ирония не на критиката, а на критикарстването, идващо от некомпетентни празнословни многознайковци, които са достатъчно повърхностни, за да не осъзнаят ефекта от подобно „бръщолевене“ върху изтънчената душевност на твореца. Вероятно (и видно) на някои читатели този автор се харесва — боя се, че на мен не. Подейства ми единствено като ефикасно сънотворно.