Ингеборг Бахман
Маневрите на есента

Не казвам: това беше вчера. С обезценени

летни пари в джоба, лежим отново

върху плявата на сарказма, в есенните маневри

на времето. И мимолетният път към юг

не се осъществява за нас, както за птиците.

Само привечер преминават

рибарски ветроходи и гондоли, а понякога

ме посреща, там, където съм уязвима — в погледа —

един отломък от мрамор, преситен от мечти.

 

Чета във вестниците твърде много

за студенината и нейните последствия,

за безразсъдства и убити,

за изгонвания, престъпления и безброй ледени блокове,

но малко ми харесва.

Защо ли? Тръшнах вратата пред просяка,

защото е мир,

а съзерцанието трябва да се пести, но не и

в дъжда безрадостната смърт на листата.

 

Оставете ни да направим едно пътуване.

Оставете ни под кипарисите, или под палмите,

или в горичката от портокали,

и на цени поевтинели да погледаме

безподобните слънчеви залези. Оставете ни

да забравим за писмата от вчера,

на които не сме отговорили!

Времето твори чудеса. Но несправедливо ли е към нас

с настойчивото хлопане на дълга: Не сме у дома.

В избата на сърцето, безсънна,

отново се намирам върху плявата на сарказма,

в есенните маневри на времето.