Читателски коментари

(за „Абатството Нортангър“ от Джейн Остин)

  • 1. Rony (8 май 2011 в 18:32), оценка: 5 от 6

    Книгата е добра, допада ми иронията на авторката, но й липсва дълбочина. Все едно особено много е бързала да доведе историята до своя завършек, без да се спира на детайлите.

  • 2. an8 (9 декември 2012 в 14:51), оценка: 4 от 6

    Интересен роман, но ми се искаше главните герои да се срещаха по-често и по задълбочено и подробно да бяха описани отношенията между тях. Края ме разочарова, беше някак набързо съчинен и кратко описан.

  • 3. ducasse (25 март 2013 в 00:01), оценка: 6 от 6

    Обожавам Джейн Остин. На долния цитат се смея винаги, когато го прочета. За мен тя е невероятен описател на характери, вниква и отразява толкова точно човешката природа. От друга страна актуална и до днес, никога демоде (поне за мен): „Този кон изобщо не усети кога стигнахме «Уолкът Чърч». Само вижте предницата му, вижте хълбоците му, вижте как се движи — такъв кон не може да изминава по-малко от десет мили в час. Дори да завържете краката му, пак няма да спре. Какво мислите за двуколката ми, мис Морланд? Страшна е, нали? Добре направена — от градски майстори. Купих я едва преди месец. Беше я поръчал един студент от колежа «Крайст Чърч», мой приятел, много добро същество. Покара я няколко седмици, мисля, колкото да бъде оправдано да се раздели с нея. Точно тогава, по стечение на обстоятелствата, търсех някоя по-лека кола, макар че твърдо бях решил да се сдобия и с двуколка с два коня. Така се получи, че срещнах този приятел миналия семестър на Модлин Бридж, точно когато се връщаше в Оксфорд. «О, Торп, казва той, случайно да ти трябва нещо малко, подобно на това? Колата е отлична, но ми омръзна до смърт». «Да пукна, казвам, ако аз не съм човекът, който ти трябва. Колко искаш?» И колко, мислите поиска, мис Морланд?

    — Сигурна съм, че няма да позная.

    — Вижте, направена е като за двоен впряг — седалка, покрито място за багаж, отделение за саби, странична оградка, пазеща от кал, лампи, сребърна обковка — всичко е налице. Железните части са почти като нови, даже още по-добри. Той поиска петдесет гвинеи. Веднага се съгласих, дадох му парите и кабриолетът бе мой.“

  • 4. Belle_White (30 юли 2017 в 16:43), оценка: 6 от 6

    Някак по-различен и по-хубав от съвременните романи. Говори се за най-чисти и невинни любов и приятелство. Без капка пошлост и силно отличаващ истинската любов.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.