Алберт Остермайер
Уловка

нещата които виждаш в страничното огледало

са по-близо отколкото си мислиш

момичето под пожарната стълба

разтворените й устни в рамката

на зазиданата врата черното

кожено яке пред жълтия тухлен

зид белият ластик за коса

който си спомняш по-лесно

отколкото очите й зеници

точки наплюти от мухи капки

кръв или червило номер

за дъжда е все едно оставя

само едно петно и с мръсни ръце

продължава нататък през

задни дворове тесни като

асансьорни шахти смесва

бензина в колонката и

изчезва в дупките

на телефонната слушалка млад

мъж със светлосиня кърпа на главата

лениво я притиска към брадата си

няма понятие накъде но

трябва да тръгваме говори с

брадичката си и кара света

да го мисли за укрит

не вижда фотографа

който в мъртвия ъгъл

търси сянката си разстоянието

между теб и мен се наглася

от самосебе си и чакаме докато

самоснимачката преброи

на пръсти секундите

белезите по ръката ти

докато я протягаш от

прозореца и за миг

не мога да видя нищо

повече ти си по-близо до мен

отколкото си мисля на тази страница

 

2001