Улрике Дрезнер
Когато кучето умря, тя си купи нова рокля

малък къс море пред къщата чайките пронизват

гледката: горе, още една, съвсем прозрачните

пера: опашката разперена и катедралата прозирна

роклите при „маримеко“^[1], цветята, имприме. сега

 

кучето се носи надалеч към източно море. навярно искала

е само да пропусне една инжекция в почти слепналата

кожа. за което кучката е трябвало да легне. сляпа ала кротка.

други си отиват, защото сам миришеш по-различно. на

 

болест, която никой не открива, и на страха в артериите. преди

години й отстраниха аневризма: в мозъка. цветята върху роклята

едри и оранжеви, също и по чантата. ансамбъл. заедно

сме, мила моя. оттогава може всеки миг да се спаружи или да

 

експлодира. мекото вързопче в нозете някога което всяка

вечер я взимаше в съня си тъй че и тя спеше по-спокойно,

дълбоко. вън просторен къс море, и чайките

вечно гладни, в спирали, една край друга, така бели.

 

2007