Улрике Дрезнер
Първични говори

ливадите щяха да са червени, езиците зелени

зелена кръвта, дърветата червени

лицата зелени от радост,

червени при гадене, червена

плесента като ливадите,

зинали гърла зелени,

бакъреночервени светофарите,

когато преминаваме, червени

ливадите, слюнката.

бягащите надписи зелени,

както някога ливадите,

които щяха да са червени,

както някога

езиците, небцата

очите ти зелени щяха да са

червени, щях да се плъзна през тях,

ноктите щяха да растат зелени

като кръв, зелен

цветът на гнева, зелено

щеше да означава „сърце“, слюнката ни

щеше да е червена, червена

като разлистена гора,

светулки щяха да проблясват зелено

вените под кожата,

която щяха да докосват зелени устни,

копривата щеше да е червена

като пусковите светлини

на уредите, те щяха да са зелени, понеже

ливадите щяха да са червени, сякаш

са били езици, а небето

щеше все още да е синьо,

щяхме да вървим изправени,

ти щеше да си тук.

 

2001