Барбара Кьолер
От дъното

когато потъвам в тихата вода на дните

в бездиханността повлечена с оловото

в дробовете сяра и дим

пред очите когато ги затворя

в хартиения гроб прах от досиета във всички джобове

перфорирани билети когато умората

е по-голяма от небето неустойчивото пространство

понеже те обичам

като последната надежда

отчаяние като твърдия хляб

като безмълвието на предметите понякога

като разговор като безсловесност

думите от чужд език

като морето което не съзирам

като земя

която не съществува

 

1988