Уве Колбе
Терасите

Терасите ги затварят,

тази нощ сезонът приключи.

Столо̀вете на кафенето са още отвън,

но са вече гледжосани

от мрака, от тишината.

Вместо леките приказки вчера,

телевизорен шум зад прозорците

(макар и днес далечна война

да е причината всички апарати да трепкат,

студентка, философ, дрогерист

гледат една и съща програма).

Тук вън есента побеждава,

три четвърти от живота е спомен.

Прах навяват отложените пътувания,

дързостта на прекалено късите пътища

е станала сякаш привичка.

Кой всъщност се бори там

в непосредствена близост, цветя за откъсване,

в чимширената градина, край воденичната вада,

кой всъщност се бори там за душата си,

тринайсетгодишни в палатката, Господи?

Сезонът на празника свърши, а през нощта

— за кого ли бият тези късни камбани? —

идеална би била една руска печка,

върху която да зачене Юлия.

 

2000