Уве Колбе
Водата, до която живеем

На Петер Уотърхаус

Събираме сили

изплюваме вонящата вода

от младата уста,

изкашляме дращещата влага

от непоквареното гърло.

Очите ни не виждат още,

а вече търсят Помагащия,

който стои над нас горе

на ниско, сухо мостче.

И скоро ще е тук ръката му,

ще ни даде опора и ще ни измъкне.

Все още пречи му смехът,

все още смее се гръмовно,

та да може и да ни помогне.

Но скоро пак ще сме застанали до него

мокри и с подвити опашлета.

 

1999