Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


На Паул Хофман

Откакто вече не заплиташ късовете

на погребаното в допълнителна картина,

 

откакто дириш безсловесността,

ала зовеш мълчащите отвътре базилиски,

 

същевременно обаче, щастие, до тебе

малката, богинята излязла с мрежата,

 

но ти не тръскаш вкаменените дървета,

взираш се, парченце от сковаността, в лика й,

от памтивека като нея, некристализирал камък,

не лава, не базалт, нито порфир,

също не и туф, никакъв строителен материал,

 

откакто ти, несвикналият с чакане, очакваш:

избавление чрез поглед или длан

на все тъй още неоткритата, Единствената,

 

откакто се надяваш да намериш плодове с незнаен вкус,

дебелоглаво, сякаш не познаваш делата на Каин,

сякаш празен си, неоткровен, неистински в очакването,

доволен само от играта на рибаря,

доволен само, сякаш си дете, да вярваш в нея,

 

откакто е така, до метода[1] се свежда всичко.

 

1995

Бележки

[1] „Макар че това е лудост, все пак има метод в нея!“ — „Хамлет“, II, 2 — Б.пр.

Край