Уве Колбе
Живеем с пукнати`ни

Живеем с пукнатѝни по стените,

не си ли забелязала?

Живеем на обезцветени подови дъски,

под клатещ се таван.

Прозоречната рамка е отдавна

проядена от гнилост, вътре

дори през лятото повява

безпрепятствено среднощен хлад.

Живеем нелегално, осъзнавай

всеки ден това, че иначе

и двамата изхвръкваме на улицата.

 

Домът ни е в Пренцлауерберг,

на четвъртия етаж под покрива.

Гълъбите почти влитат и излитат.

Мокриците изтребвам, без да забелязваш,

много бързо под дъската на прозореца,

и онзи черен паяк под легенчето на мивката,

на петдесет години, в кухнята

убивам въпреки голямата погнуса,

макар че гледката е естетична,

а тръпки по гърба ми лазят.

 

Вратата боядисах в черно,

през нея гостите ни, много редки,

тук проникват, с питащи очи:

„Ковчег? Така ли подчертаваш

непоносимостта?“ „Не, не!“ И шумно

дрънкам на китара,

гощавам ви, варя ви чай, на вас,

радушно изтощените,

достигнали действително тук горе,

дори се смея сред кънтежа на градушката,

когато небесата се смрачават,

дори се смея сред потока съ̀лзи

и в студенината помежду ни.

В праха на спарените ни тела се смея,

наслаждавайки се със значително усилие

на обезпечената ни сигурност.

 

1980