Урзула Крехел
Поклон пред въздуха

Тук, посред въздушния простор, където облаците на дъха вървят нагоре

тук, сред невидяното, което се стреми да стане видимо

помежду вдишване-издишване неволно

тук, където някакъв залягащ на сигурността кънкьор

по езерото тикаше метална супермаркетна количка

която точно по средата спря в звънтяща самота

и не потъна (но къде ли плъзна се кънкьорът?)

тук, където по брега на острова елитни патици

протягат шии сякаш току-що са взели докторат

тук, където лъх от въздуха нарязан на изящни ивици

деня едва преодолява и сред мрака на нощта отлита

с лекотата на въздушна поща, като птица, да, измамно леко

към държави, от които идат хора с пъстър напращял багаж

и румени лица напрегнати да преживеят нещо

повлекли подир себе си рула от марки за писма и здраво

вързани с ширити куфари, полароидни снимки избледнели с купища

където уважаемият господин с оскубани пера, ах, въздухар, ах, въздухар

е взрян във въздуха, ръка подава

паралитичен, ала все пак старчески сърцат

готов да го обвеят ветрове, но те не веят.

 

Никой не отиде, никой не дойде да вземе тази супермаркетна количка

върху сивия издраскан лед, по който също имаше хартии

останали от бързо хранещи се, смилащи живота, вече ги видях

и ги описах, тук, сега обидно бързо.

Въздух имаше на едри, пухкави парцали.

Подредена пустош за разхождащите се следобед

където думите вдървени от студа една към друга се притискат

(едната търси другата по липса на различна и от другата).

Акробатите-въжеиграчи са естествените врагове на мухоногите

които чупят крак — при падане по стълбите или на лед

без разлика. Все по-високи доходи, по-малко поколение

ни поучава специалистът по народонаселение. Честито.

Гласът на вятъра (Allegro con brio^[1]) пада полегато.

Вятър е от мъжки род и в повечето от познатите езици,

а въздух aria, aria, Ariel^[2]

докосва женски род.

 

Човек, за чийто слух просвирва вятърът…

в такава изключителност от ножница изваден, но измамен.

Сега в недостига на въздух е по-леко да вървиш изправен.

Критиците на Бога и света ще трябва да признаят:

няма сблъскване на облачни натрупвания

и въздушни стълбове, които отведнъж се сриват

няма сливания в млечната омара над ливадите.

По насипите жабешки очи

просветват удивени от такава, и от всякаква превратност.

Въздухът да беше само празна дума,

вещество, създаващо дихателна наслада,

горивен материал за огъня и за растенията

съвсем негоден за елегия пред погледа на времето:

той щеше да отлитне тук с приятно съскане.

Натегналите ниско облаци не притежават мирис

както въздуха, готов за рязане под хоризонта.

От мравките не можеш да научиш нищо

както и от разделени влюбени, от лунно затъмнение, за жалост

трябва да обмисляш всичко, полетния път

на патиците-двойки, водните кокошки: давещо кълване на трохи

сякаш че листа обръщаш, навлажняваш хлорофиловите жилки

чуруликащите хулни канонади в парка

свраките, красноречиви врагове на чинките

планети се събират и захвърлят късове скали.

Блатясало е езерото, отклонило се от зрителния ъгъл

бавно сякаш тикано, но тихо скърцащо от напрежение.

Птиците са орнаментите на въздуха.

 

1999