Урзула Крехел
Притежание и дарование

Да бяха дланите ви като пеперудени криле

бели като мрамор и с прашец

задвижени надолу тръшнати в земята

обиграност в костите, промяна в одеянията

тъй сухи и чевръсти като ремък на камшик

голяма и блажена изтощеност след пътуване

пътуване, като почивка посред бягство

от другите пътувания, тръгнали и нивга

непресъхнали в потока на речта, безбрежен

един роял клавишите да бе издигнал

безкрайна музика от него би изтекла

като дар разглежда арката на дланите

дарени са догадките, бездейните сандали

щом звънне тон и как —

едва разцъфнало цветчето на тревогата и вече

задушено от магарешки бодили и трънаци

завихрени спиралите на пепелта и ударът на пръстите

неуморими (остри като молив) вие се сближихте с мен

подадохте ръка, трепереща, безкрай нетърпеливи

безкрай далечни сиви хълмове пред погледа, клавишите

и черните и белите покрити с лишеи, и цвилене

на много ката муселин надиплени, и ето дрехата

попаднала в ръцете без слова без копчета

опипана, ала презрамките пристигат на тълпи и кашлят

без слова в дълбоката беззвездна нощ

в която зверовете бдят, уши и поглед

като кратери, да бяхте бързали през вековете

като през гори разпукани сред бурелома.

 

1995