Урзула Крехел
Любов на хоризонта

Мъжът внесе в живота й

страшно безредие. Изведнъж

пепелниците бяха пълни с угарки,

чаршафите, двойно използвани, се пропиха от пот,

а всички часовници вървяха различно.

Няколко седмици тя вит?

в облаци и целува луната.

Едва на дневна светлина любовта й

се топеше, топеше. Нехайно

мяташе той кърпата на сините квадрати

с монограм, ушит с кръстосан бод,

(ах, майка й да знаеше!)

върху пишещата й машина. Скоро

тя можеше вече да скъта

любовта в чекмеджето.

Затворена сред вехтории,

там тя потъна в забрава.

По-късно, когато мъжът я повика,

искаше й се да е няма.

Когато пак я повика, бе вече глуха.

 

1977