Венцеслав Константинов
Ула Хан

Ула Хан (р.1946) е немска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Брахтхаузен, Зауерланд. Израства в Монхайм в близост до Дюселдорф и Кьолн. Следва германистика, социология и история в Кьолнския университет. Получава докторска степен в Хамбургския университет с теза, в която сравнява западногерманската и социалистическата литература на шестдесетте години. Ула Хан преподава в университетите на Хамбург, Бремен и Олденбург, а след това работи като журналистка и редакторка в културния отдел на Радио Бремен.

Още първата стихосбирка на Ула Хан „Сърце над главата“ (1981) намира многобройни читатели и почитатели и е приета с възторг от критиката, която отбелязва: „Тази авторка успява да намери поетически израз за съвременния живот. Характерно за нейната лирика е напрежението между емоция и артистизъм, тъга и ирония“. Следващите стихосбирки на поетесата „Играеща“ (или: „Край на играта“. (1983), „Красива гледка“ (1985), „Нечувана близост“ (или: „Нечута близост“. (1988), „Пламък на радостта“ (1989) и „Любовни стихове“ (1993) ѝ осигуряват трайно място в панорамата на новата немска литература. В 1994 г. Ула Хан става професор по поетика в университета на Хайделберг. Публикува още стихосбирките „Градината на Епикур“ (1995), „Галилео и две жени“ (1997), „Сладка ябълка червена“ (2003) и „Тъй открит е светът“ (2004).

За творчеството си Ула Хан получава редица литературни отличия, между които наградата „Леонс и Лена“ (1981), наградите „Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (1985) и „Розвита“ на град Бад Гандерсхайм (1986), „Немската награда на книгата“ (2002) и наградите „Елизабет Ланггесер“ (2006) и „Херта Кьониг“ (2006). Ула Хан, която е автор и на няколко престижни литературни антологии, живее като писател на свободна практика в Хамбург.