Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Беат Брехбюл (р.1939) е швейцарски поет, белетрист, драматург, художник, автор на радиопиеси и на книги за деца. Роден е в Оплиген край Берн. След като завършва гимназия, Брехбюл се обучава за словослагател. Работи като издателски редактор и словослагател в Берлин и Цюрих.

Като поет Брехбюл се откроява с голямата си словесна изобретателност. Изисканата игра между фантазия и действителност става съществен белег на неговата лирика. Първата си стихосбирка „Игри около Пан“ (1962) Брехбюл публикува на двадесет и три годишна възраст. Следват „Лаконични речи“ (1965), „Здравословна проповед на един селски жител“ (1966), „Картините и аз“ (1968), „Литания за спирачките“ (1969), „В търсене на краищата на небесната дъга“ (1970). Освен това поетът публикува сборници с избрани стихотворения: „Битото куче пикае по колоните на храма“ (1972) и „Чукове на мечтите“ (1977). В 1980 г. Брехбюл основава издателството „Им Валдгут“, където се изготвят книги по традиционни технологии, а от 1991 г. е съорганизатор на „Фрауенфелдските дни на поезията“. Следващите му стихосбирки са „Падане на температурата“ (1984), „Същността на лятото със сладка жена“ (1991) и „За отсичането на планините“ (2001). Поетът се установява да живее в Пфин, кантон Тургау, като писател на свободна практика.

През 1993–1999 г. Беат Брехбюл е президент на немско-швейцарския ПЕН-център. Отличен е с много награди, между които „Конрад Фердинанд Майер“ (1975), „Литературната награда на град Берн“ (1985), награда на швейцарската фондация „Фридрих Шилер“ (1999) и международната литературна награда „Бодензее“ (1999).

Край