Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Кито Лоренц (р.1938) е немски поет, белетрист, драматург, автор на книги за деца и преводач от лужишки произход, роден в Шлайфе в дома на търговец на дърва. Внук е на известния лужишки писател Якуб Лоренц-Залески, който го подтиква към творчество. Завършил е славистика и педагогика в Лайпциг и пише на немски и на лужишки език.

Първата публикация на Кито Лоренц е цикълът стихотворения „Бригадирски записки“ (1959) в един лужишки вестник. Още първата му стихосбирка „Нови времена — нови пиршества“ (1961) му създава известност и Лоренц става за десетилетие сътрудник в Института за изследване на лужишкия фолклор в Бауцен, а след това е драматург в Държавния ансамбъл за лужишко народно творчество. Съставя антология на лужишката поезия „Светлина, правда, свобода“ (1963). Поетическият цикъл на Лоренц „Струга. Картини от нашия край“ (1967) издава влияния на Йоханес Бобровски, а стихосбирката „Прочистване на лъките“ (1973) в дълги поетически текстове с богат вътрешен ритъм обрисува неизследвани области от съвременната действителност. Вниманието на читателите и критиката привличат и стихосбирките му „Поетичен албум“ (1979), „Страна на думите“ (1984), „Ти до мен“ (1988), „Срещу голямото плашило“ (1990), „В една красиво обрисувана неделя“ (2000), „Незначителността на Берлин“ (2002), „Листа като езици“ (2002) и „Неподходящи цветове“ (2004). Поетът се установява да живее във Вуишке край Хохкирх, Саксония.

Творбите на Лоренц носят неповторим аромат на древната лужишка земя, на традиционните за нея фолклорни сюжети и мотиви. Кито Лоренц е отличен със значими награди, между които литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1974), наградите „Хайнрих Ман“ (1991), „Фридрих Шилер“ (1995) и стипендията „Херман Хесе“ (1997). Член е на Саксонската академия на изкуствата и на ПЕН-центъра на ФРГ.

Край