Райнер Кунце
Любовта

Любовта

е дива роза в нас

Тя пуска корените си

в очите,

когато срещнат взора на любимия

Тя пуска корените си

в страните,

когато те усетят на любимия дъха

Тя пуска корените си

в плътта на рамото,

когато го докосне ръката на любимия

Тя пуска корените си,

расте и избуява

и ето, една вечер

или сутрин

само чувстваме:

изисква тя

пространство в нас

 

Любовта

е дива роза в нас,

неразгадаема за разума

и неподвластна нему

Но разумът

е ножът в нас

 

Разумът

е ножът в нас,

който през стотици клони

да отсече за розата

едно небе

 

1969