Хайнц Калау
Мъртвото дърво

Живея сред тъга.

Птиците на упованието,

които досега гнездяха в черните ми клони,

се уплашиха и отлетяха.

Прекалено дълго

чакаха зеленината.

 

Все още стоя тук

и чувствам как ледът се стапя,

но корените ми

сега са мъртви

и не могат повече

да пият този дъжд.

Все още се надявам:

Може би по-късно

той ще ме разбуди,

подир всички тежки студове.

 

Но щом тревата

и първият листак покарат

и другите дървета се обкичат с цвят,

моята чернота ще сложи край

на всякакви съмнения.

 

Аз бях дърво,

преди да дойдат тези дълги зими.

Каквото в мене бе дърво,

потегли вече надалеч.