Гюнтер Кунерт
Неподвижен миг

Всъщност

нямам представа. Стоя

на прозореца и гледам навън

обаче

няма нищо за гледане. Нищо

лошо всъщност. Не вали

не е студено

няма вятър нито слънце нито хора нито коли

Само един гол празен момент

Всяко значение се изпарява

стопила се е облекчителната преди мъгла

Наоколо неудачни съдби

със сходни истории: Стоят на прозореца

и гледат навън и не очакват нищо

На всеки десет години един поглед

във вестника е достатъчен

Дебнещо злочестие: Вече

отново говорят за своите идеали

 

Да бях дърво

сега щях да стоя под закрила

като елите които са мои

но аз съм ничий

и затова не стоя под закрила

а на прозореца

и гледам навън

 

1980