Гюнтер Кунерт
Доброжелателят

Навред живее той — наричащият гордо себе си:

Доброжелател.

Оповестява сам доброто си желание

Да не желае друго на света, освен

Доброто.

 

В гладуващата Индия изпраща пакет сухари и — наистина:

Човекът, който влиза в бой под знамето

Срещу всеобщия световен глад,

Пакетчето получил, престава да се бори.

Изпълва го отново вярата в доброто,

Което ще оправи всичко полюбовно.

 

През революцията в далечния Китай

Доброжелателят приканваше окаяните селяни

Да не проливат кръв, а пък треперещите

Властници — да проявяват разум.

Ала

Разумът на угнетителите призовава

С кръв да бъде смазан ропотът на угнетените.

 

Също против социализма

Доброжелателят не възразява, единствено

Против застъпниците му, които

От доброжелания са минали към злодеяния.

 

Доброжелателят е с остър поглед: забелязва

Тутакси доброжеланието у другите.

На прошарения генерал, съсипал в две

Войни мъжете на редица

Градове и вече проектиращ бъдещите

Хекатомби, той признава

Доброжеланието да завладее

Обширната Русия без едничък изстрел,

Без бомби и огнехвъргачки, стига

Тя да прояви

Също тъй доброжелание

И се предаде без бой.

 

Доброжеланието на доброжелателя е несмутимо.

 

За това е нужно да настъпи

Най-голямата от всички катастрофи:

Самият той

Да се окаже в кожата, изложена на гибелна опасност.

 

Край кофата за смет, в ръката

Стиснал избеляла шапка, молещ

За работа,

С коричка хляб в стомаха, осветяван

От рекламата „Коняк: световна марка“,

Дори доброжелателят

Превръща се в полезно същество:

В Човек.

 

1977