Гюнтер Кунерт
Pontos Euxeinos ^[0]

Над морето се стеле омара,

А то дреме спокойно, беззвучно.

 

Над него са виснали облаци,

А лодките сякаш са рифове,

Закотвени от хилядолетия.

 

Крайбрежните храсти и дънери,

Сковани от няколко вечности,

Крият в себе си каменни образи.

 

Брегът ще дочака да дойде,

Да издуха омара и облаци,

Да раздвижи безмълвните ладии

И да стресне хората, спящи под клоните —

Онова нещо — тъмно, безименно,

Което се носи със бурята.

 

1965