Гюнтер Кунерт
От всички наслади — третата

1

Наслада на създателя доставя

Успешното му дело.

2

Към оскъдната у нас небесна синева

Стърчат могъщите пилони

И преливащи от радост, ги разглеждат тези,

Които са ги зидали. Навирена

Коравост — тя напомня за строителя.

Възземането на втвърдения бетон показва

Колко е голямо

Задоволството на архитектите.

3

А който префучава покрай жилищните крепости,

Управителните палати и търговските дворци,

По-мощно дава газ, държи

Кормилото по-крепко:

Пронизан сам

От мощ и крепкост.

4

Смях напира от гърлата, щом

Величествената турбина се задвижи: пак невярващи.

Че те самите чудото са сътворили,

Смайва боговете, в миг

Открили, че съществуват богове.

5

Да седиш в кресло,

Към тялото ти пригодено. Да се изтегнеш най-удобно:

Каква наслада! Също е наслада да измислиш

Този пружиниращ съсъд, да пресметнеш

Размерите му, да го създадеш за всички, пожелали

Да седят удобно: ето нещо, което ще ви облекчи.

6

Да се разположиш върху трона

На верижния булдозер — трудовия танк,

Гигантската играчка —

И пред себе си да движиш

Пясък, камъни и пръст, тъй както

Досега е вършил само Бог — заместен днес от втората работна смяна:

„Бригадата Човек“.

7

Да яхнеш сам чугунения слон

Или стоманения дракон: ето удоволствие

За хората от плът и кръв, които

В мотора чуват ритъма на собственото си сърце,

В движенията на крана чувстват дланите, които

Над голите строителни площадки своя дъх

Изпращат с писъка на клаксон,

Та из пустошта да израсте

Творение, което да кънти и стене, да говори

С хиляди човешки гласове

И да живее хиляди живота:

А на този, който го съзре, гърдите

Да изпълни с гордост.

На нея ти се наслаждавай: тя

Никога не ще ти нагорчи, тъй както е горчива

Радостта от разрушението.

 

1965