Гюнтер Кунерт
Да умреш

Като дъжд по улиците кръв струеше,

Кръв и в мир, а през войната — цял порой,

В мирни дни срещу бедняка се гърмеше,

През войната пушка пък получи той.

 

Стреляше в града по своя брат нещастен,

Вдигнал се войната с бунт да потуши.

Той бе първо враг, а после труп ужасен —

Под настилката заровен днес лежи.

 

Вие, дето по площадите вървите,

Чуйте: под нозете ви мъртвец шепти.

Няма като него в бой да полетите —

Ра̀снете в града смирени, без мечти.

 

1964