Ханс Магнус Енценсбергер
До всички телефонни абонати

нещо, което няма цвят, нещо

без мирис, нещо лепкаво

се сцежда от усилвателните станции,

просмуква се в шевовете на дните

и обущата, нещо набъбва

от коксовите пещи, издува

като муден бриз дивидентите

и кървящите платна на болниците,

натрапчиво се намесва в шушукането

за професури и за премии, капе

нещо лепкаво в реките, от което сьомгата

умира, процежда се, безцветно,

и убива калкана в плитчините.

 

малцинството има болшинство,

мъртвите не могат да гласуват.

 

в държавните печатници

коварното олово служи на въоръжаването,

министерствата мънкат, на флокс

и невалидни резолюции мирише

август. зеят заседателните зали.

в небето радарният паяк

изписва своята лепкава мрежа.

 

в доковете танкерите

вече го надушват, преди да дойде лоцманът,

а ембрионът смътно го долавя

в своя топъл, потръпващ ковчег:

 

въздухът е пълен с нещо натрапчиво

и лепкаво, нещо, което няма цвят

(само новите ни акции не го усещат):

срещу нас връхлита то, срещу житата

и морските звезди. ядем от него

и в телата ни прониква нещо лепкаво,

а ние спим посред стопанския разцвет,

сред петилетния план, безгрижно

спим в парещата риза,

като заложници, заобиколени от лепкава,

безцветна, набъбваща бездна.

 

1960