Венцеслав Константинов
Петер Рюмкорф

Петер Рюмкорф (1929–2008) е немски поет, белетрист, публицист, есеист и драматург, роден в Дортмунд в семейството на пътуващ кукловод. В 1944 г. е мобилизиран в трудови войски на фронта. След края на Втората световна война прави първи опити като автор на шлагерни текстове и агитационни песни, а деветнадесетгодишен издава списанието „Пестбойле“. След като полага матура, изучава педагогика, история на изкуството, германистика и психология в Хамбург.

Първата си стихосбирка Петер Рюмкорф публикува в съавторство с Вернер Ригел — „Гореща лирика“ (1956). Двамата поети са смятани за основатели на литературното направление „финизъм“, което се самовъзприема като край на всички „изми“ и последна възможност за литературно въздействие върху обществото.

Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от песимистични настроения. Неговите често пародийни стихове са събрани в първата му самостоятелна книга „Земни удоволствия в g“ (1959). От 1961 г. поетът е член на Съюза на немските писатели. Публикува книгата си „Фокуси. 50 стихотворения наред с ръководство за противодействие“ (1962), която намира широк отзвук сред читателите. В 1963 г. Рюмкорф става член на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, а от 1972 г. е член на ПЕН-центъра на ФРГ. През 1969 г. Петер Рюмкорф е гост-лектор по модерна немска литература в университета на Остин, Тексас. Следващата му стихосбирка е „Феникс — напред!“ (1977). В 1977 г. става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а в 1987 г. — на Берлинската академия на изкуствата. Поетическата му книга „Срок на годност до края на 1999“ излиза в 1979 г. Своя читателска публика намират и стихосбирките му „Освен любовта нищо друго“ (1986) и „Когато — но тогава“ (1999).

Петер Рюмкорф е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата за есеистика „Йохан Хайнрих Мерк“ (1986), литературните награди „Ерих Кестнер“ (1979), „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1980) и „Арно Шмид“ (1986), литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1988), престижната награда „Георг Бюхнер“ (1993) и наградата „Николас Борн“ (2003).