Уве Бергер
Мечта на пътищата

Над командния пулт се привеждам

и ръката ми с трясък изхвърля от бездната

огнени късове лава, до червено разжарени.

И сграбчва парчето сурово желязо силата,

която държа във властта си — тя го мачка,

а то се извива и съска, захвърля го,

сграбчва го пак и го спитва, огъва и мята,

додето — най-сетне надвито — сякаш змия

се източва, пълзи по конвейра, вече тръба.

Насочвам го аз и пълзя едновременно с него, макар

да не мърдам от пулта си, цял развълнуван,

вълнуващ, превърнал се в слово и слух.

 

1955