Включено в книгите:
Мечтая тъй нежно за теб
Немска любовна лирика от XII до XX век
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Твоята шапка се повдига леко; поздравява, сред вятъра се люлее,

непокритата твоя глава е омагьосала облаците,

сърцето ти е заето някъде другаде,

устата ти усвоява нови езици,

треперещата трева в полето се разраства навсякъде,

лятото разпалва и угася астрите,

ослепен от цветни листенца, повдигаш лицето си,

смееш се, плачеш и загиваш от себе си,

какво повече може да ти се случи —

 

Обясни ми, любов!

 

Паунът, в тържествен захлас, разперва опашка,

гълъбът вдига яката си пухена,

препълнен от гукане, разширява се въздухът,

патокът кряка, от дивия мед похапва

целият свят, а в насадения парк

всяка леха е покрита от златен прашец.

 

Рибата поруменява, изпреварва пасажа

и се стрелва през пещерите в коралово ложе.

Под музиката на сребърен пясък скорпионът плахо танцува.

Бръмбарът подушва отдалеч най-прекрасната;

да имах и аз сетивата му, също бих чувствала,

как под нейната броня проблясват крилца,

и бих поела далечния път към горските ягоди!

 

Обясни ми, любов!

 

Водата умее сама да говори,

вълната улавя друга вълна за ръка,

в лозето се наливат зърната, пукат и падат.

Тъй доверчиво излиза охлювът от дома си!

 

Камъкът умее да размеква друг камък!

 

Обясни ми, любов, каквото не мога да обясня:

нужно ли беше в краткото страшно време

да общувам единствено с мисли и сама

нищо мило да не позная и нищо мило да не извърша?

Трябва ли човекът да мисли? Няма ли да липсва на някого?

 

Ти казваш: друг дух разчита на него…

Нищо не ми обяснявай. Виждам как саламандърът

преминава през всякакъв огън.

Не го преследва страх, нищо не го боли.

 

1956

Край