Волфганг Бехлер
Моето дърво

Докато заспивах, си помислих,

че съм развил бронхит

или че просто съм пушил твърде много.

 

Но после от гърдите ми

израсна едно дърво,

разклони се, листа покара.

Птици накацаха по клоните,

започнаха да чуруликат.

 

Корените обгърнаха сърцето ми,

проникнаха в неговите камери.

То затуптя през дънера

нагоре чак до последните вейки.

Кръвта ми хранеше дървото,

изпълваше жилките на листата

и то издишваше и вдишваше с мене.

 

Но как ли някога щях пак да се изправя

с това дърво в гърдите?

Как ще мина през вратата?

По-лесно ще прорасне моето дърво

през тавана на стаята, през покрива.

Да, само тъй ще се измъкнем от дома.

 

1976