Волфганг Бехлер
Трепери още земята

Трепери още от ботуш земята.

Цъфти полето, както и преди,

но болката остана във душата,

вдълба се в бръчките, в чертите на лицата

и често сънищата ни гнети.

 

Просмука се кръвта, от нас пролята,

а раната е жива и гори;

изсъхнаха сълзите на децата,

но и в смеха, и в ругатнята

смъртта все тъй безмълвно ни следи.

 

Рушат се нощем пак развалините,

повява пепел във прашец от цвят;

от пещите долитат вопли скрити,

а праведници бродят по стъгдите —

за своята невинност пак крещят.

 

Над нас отново слънцето огрява,

но сянка на сърцата ни тежи

и светлите копнежи помрачава.

На хълма кръст до кръст се извисява —

там ново вино зрее и сълзи.

 

1947