Венцеслав Константинов
Волфганг Бехлер

Волфганг Бехлер (1925–2007) е немски поет, белетрист и преводач, роден в Аугсбург в семейството на юрист. Осемнадесетгодишен е пратен на фронта, а в 1944 г. е тежко ранен във френските Алпи. До края на Втората световна война остава в лазарет и попада в плен, откъдето успява да избяга. После следва германистика, романистика, история на изкуството и театрознание в Мюнхенския университет. Работи като киноактьор, редактор в издателство и преводач.

Волфганг Бехлер е най-младият съосновател на свободното литературно сдружение „Група 47“. Ранните му стихове, възкресяващи преживяното през войната, са публикувани в списания и вестници, а в 1950 г. излиза и първата му стихосбирка „Цистерна“, последвана от „Смяна на светлината“ (1955). В 1956 г. Бехлер се преселва в Париж, а след шест години се установява в Горен Елзас. Там създава стихосбирките „Звънче над вратата“ (1962) и „Врати от пушек“ (1963). В 1967 г. поетът се завръща в Мюнхен, където се установява трайно. Следващите му поетически книги са „Да избягаш“ (1976), „Нощен живот“ (1982), „Трепери още земята. Ранна лирика“ (1982), „Последвах светлата ти диря. Любовни стихове“ (1988) и „Където свършват писмената на вълните. Избрани стихове от пет десетилетия“ (2000).

Творчеството на Волфганг Бехлер е високо ценено от поети като Готфрид Бен и Карл Кролов. Неговата лирика и кратка проза са посветени на значими екзистенциални теми и могат да бъдат сравнявани с литературното дело на Волфганг Борхерт. За произведенията си Волфганг Бехлер е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата „Тукан“ на град Мюнхен (1975) и „Швабингската художествена награда за литература“ (1984). Поетът е член на ПЕН-центъра на ФРГ.