Венцеслав Константинов
Фридерике Майрьокер

Фридерике Майрьокер (р.1924) е австрийска поетеса, белетристка, автор на радиопиеси, преводачка и художничка, родена във Виена. Осемнадесетгодишна е мобилизирана в противовъздушната отбрана по време на Втората световна война. Повече от две десетилетия работи като учителка по английски език във Виена. Причисляват я към представителите на „конкретната поезия“, сюрреализма и „автоматичното писане“. Поетесата описва своя творчески метод така: „Аз живея сред образи. Виждам всичко в образи, цялото ми минало, спомени са образи. Превръщам образите в език, като навлизам докрай в образа. Навлизам толкова дълбоко, докато той се превърне в език.“

Първите публикации на Фридерике Майрьокер са от 1946 г. във виенското авангардно списание „План“. Сравнително късно издава стихосбирката „Стърготини за кървенето на сърцето ми“ (1967). През 1970–1971 г. поетесата е стипендиант на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен в Западен Берлин. През 1972 г. с подкрепата на австрийското министерство за образование и изкуство предприема заедно с поета Ернст Яндл — неин дългогодишен спътник — лекционни пътувания из САЩ. След това публикува стихосбирките „Сини озарения“ (1973) и „Сред бавни светкавици“ (1974). Следват пътувания из ФРГ, ГДР, Холандия, Люксембург, Полша, Англия, Франция, Швейцария и Съветския съюз. Публикува поредица от книги с избрани стихове — „Лека нощ, добро утро“ (1982), „Зимно щастие“ (1986) и „Побъркана възраст“ (1992). Поканена е отново от Берлинската артистична програма (1993). Издава поетическите сборници „Бележки върху една камила“ (1996) и „Съседни метали“ (1998). Събраните ѝ стихотворения излизат в 2004 г.

Фридерике Майрьокер е сред най-значимите австрийски литературни творци, член е на Берлинската академия на изкуствата, на Австрийския художествен сенат на Виена и на Немската академия за език и литература в Дармщат. Удостоена е с множество литературни отличия, между които „Теодор Кьорнер“ (1964), „Австрийската почетна награда за литература“ (1975), наградата за поезия „Георг Тракл“ на провинция Залцбург (1977), наградите „Антон Вилдганс“ (1981) и „Розвита“ на град Бад Гандерсхайм (1982), „Голямата австрийска държавна награда на министерството за образование и изкуство“ (1982), наградата „Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (1993), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1995), наградите за поезия „Елзе Ласкер-Шюлер“ (1996) и „Дросте“ на град Меерсбург (1997), „America Awards Prize“ (1997), наградата „Кристиан Вагнер“ (2000) и престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (2001).