Анемари Бострьом
И пролетта ще понеса, любими…

И пролетта ще понеса, любими,

ако с очакването струни нови

в душата се изопнат, не за химни,

 

а само за мига да са готови,

когато твойте пръсти в чернотата

на мрака, кипнал в нощите сурови,

 

с любов ще пратят звуци в светлината.

Но ако лятото пристигне тук

и стъпче светостта на самотата,

 

смутена, за да се спася напук,

аз се превърна в немощна лъжкиня,

че чувствата ми се стремят към друг…

 

ела тогава, за да не загина.

 

1947