Ерика Буркарт
Arcanum ^[0]

Паякът обвива своята плячка.

Човекът обяснява на човека войната.

Древни сили упражняват насилие,

потопът съска в прометеевия огън,

бушува от демони оскверненият въздух.

 

Млечният път е шев

в плаща на чуждостта.

Той още веднъж ме обгръща.

 

С моите фасетъчни очи се оглеждам.

Полагам косата си под луната

и едната длан в другата.

 

Това було, този шлем

не желая повече да надявам.

Да, искам да казвам, и: Не.

 

Една кучешка глава търси коляното ми.

Едно дете ме допуска в играта си.

Не желая да безпокоя боговете.

Живея.

 

1964