Венцеслав Константинов
Илзе Айхингер

Илзе Айхингер (р.1921) е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена в семейството на учител. Нейни роднини и близки са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка Айхингер е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова служба. В 1945 г. тя записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн. Голям литературен интерес предизвикват есето ѝ „Призив към недоверие“ (1946), в което тя настоява „да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки“, както и романът ѝ „По-голямата надежда“ (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си „Реч под бесилото“ (1951) и „Прикованият“ (1953). Писателката става член на литературното сдружение „Група 47“ и в 1952 г. получава наградата му за разказа си „Огледална история“ (1949). Следват прозаичните сборници „Където живея“ (1963), „Елиза, Елиза“ (1965), „Новини от деня“ (1970) и „Лоши думи“ (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота. Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие „Подарен съвет“ (1978).

За творчеството си писателката получава редица отличия, между които наградите „Имерман“ на град Дюселдорф (1955) и „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1955), „Литературната награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1961), австрийската награда „Антон Вилдганс“ (1968), наградите „Нели Закс“ (1971) и „Розвита“ на град Бад Гандерсхайм (1975), престижната награда „Георг Тракл“ (1979), наградите „Петрарка“ (1982), „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1983), „Мари Луизе Кашниц“ на Евангелистката академия в Туцинг (1984), наградата „Гюнтер Айх“ (1984) за лирика, „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1991) и „Австрийската държавна награда за европейска литература“ (1995).