Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Фридрих Дюренмат (1921–1990) е швейцарски белетрист, есеист и драматург, а също поет и художник. Роден е в Конолфинген, кантон Берн в семейството на протестантски пастор. Следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих, а после и в родния си град. Работи като график и театрален критик.

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург, който с моралистичен патос дири своята нравствена позиция отвъд идеологиите и класовата борба. На сцена излиза трагикомедията му „Писано е“ (1947), но успех му донася комедията „Бракът на господин Мисисипи“ (1952). Най-често поставяните му драми са „Посещението на старата дама“ (1956), „Франк V“ (1959), и особено „Физиците“ (1962).

Но литературния си път Дюренмат започва като прозаик. Написва разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на доброто и на злото. През 1950 г. излиза сборникът „Градът“ и първият му роман „Съдията и неговият палач“. Следват романът „Подозрението“ (1951), прозаичната комедия „Един грък търси гъркиня“ (1955), новелата „Авария“ (1956) и романът „Обещанието“ (1958). През следващите години Дюренмат публикува самостоятелно издание на новелата „Тунелът“ (1964) и повестта „Сгромолясването“ (1971). Накрая идва и книгата „Зимната война в Тибет“ (1981) — зловеща „антиутопия“, в която от хуманистични позиции се разглеждат последиците от една Трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърждава и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

В последното десетилетие от живота си Фридрих Дюренмат публикува и книга със стихове, в която се изразява като предупредител за нещастията, които дебнат човешкия род. Посмъртно излиза и „Възможното е страшно. Избрани стихотворения“ (1993).

За творчеството си писателят получава много отличия, сред които културната награда „Шилер“ на град Манхайм (1959), Голямата швейцарска награда „Шилер“ (1960), „Австрийската държавна награда за европейска литература“ (1983), наградата „Жан Паул“ на провинция Бавария (1985), наградата „Фридрих Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг (1986) и престижната награда „Георг Бюхнер“ (1986). В 1969 г. писателят става почетен доктор на университета „Темпъл“ във Филаделфия, САЩ.

Край