Волфганг Борхерт
Зимна вечер

Мъглата пада ледена и сива

върху предметите, фенерите еднички

и белите касинки на сестри

проблясват. В миг отделни думи заръмяват

като дъждовни капки: „… призори…“

и: „… моята жена…“

и странно отшумяват

подобно стихове, тогава

от тях се сътворява

една завършена история.

 

Самотен марш на север търси път,

а улиците стихват сред липи,

че вече уморен е и шумът,

дори градът желае да заспи.

 

1946