Волфганг Борхерт
Вечерна песен

Защо, ах, чуй, защо

пак слънцето се скри?

Спи, рожбо, спи ми кротък сън,

че тъмна нощ се спусна вън —

тя слънцето закри.

 

Защо, ах, чуй, защо

градът се е смълчал?

Спи, рожбо, спи ми кротък сън,

че тъмна нощ се спусна вън —

той вече е заспал.

 

Защо, ах, чуй, защо

фенерът тъй гори?

Спи, рожбо, спи ми кротък сън,

че тъмна нощ се спусна вън —

той пръска рой искри!

 

Защо, ах, чуй, защо

държим се за ръце?

Спи, рожбо, спи ми кротък сън,

че тъмна нощ се спусна вън —

и стискаме ръце.

 

Защо, ах, чуй, защо

сърцето се ломи?

Спи, рожбо, спи ми кротък сън,

че тъмна нощ се спусна вън —

и сме съвсем сами.

 

1946